The Red House for Culture and Debate Rss Feedhttp://www.redhouse-sofia.org60Буря в чаша боза *http://www.redhouse-sofia.org/BlogItem.aspx?id=13Страстите, които Руен Руенов се опитва да разпалва в последните дни (http://sofiaunderground.blogspot.com/) по повод, който той определя като „кражба на интелектуална собственост” и „кражба на публика” (???) плачат да бъдат описани именно като „буря в чаша боза”. Преди всичко, изглежда Руен Руенов няма навика да дочита редовете до край и му се е привидяло, че електроакустичния фестивал, който се случва в Червената къща в рамките на „Изкуство в безтегловност” се казва Sofia Underground. Ами не, не се казва така! Казва се Sofia Underground Chronicles и не претендира да се занимава с предмета на фестивала Руенов, т.е. с пърформънс. Жалко би било човек да влиза в светоусещането на Руен Руенов и да започне да брои кой кога кой артист е представял, но ако все пак го направим за момент, ще видим, че „Амбиент Анархист” се появяват в програмата на Червената къща за пръв път през март 2004 година, отново в рамките на фестивала „Изкуство в безтегловност”, после през 2005 и т.н. и т.н. В  програмата на „София Ъндърграунд” групата се появява за пръв път едва през 2007-ма. Естествено, на нас никога не би ни хрумнало да обвиняваме фестивала София Ъндърграунд в интелектуална кражба, защото преди тях сме представяли въпросната група... що за малоумие би било това? Ами да вземем тогава да ги съдим, че през 2008 г. включват в програмата си пърфърманс на Иво Димчев, голяма част от работата на когото е свързана с Червената къща! Ако пък сходството в името е основна болка  на Руен Руенов и неговия съратник Йово Панчев (позицията на последния по темата можете да видите под формата на коментар #1 тук http://www.blistermagazine.com/), то поле за изява на Руен Руенов и Йово Панчев дал Бог - я вижте например този „Underground Movement Festival 2007”  http://www.hmsu.org/index.php?cmd=hottopic&htid=125  Тях осъдихте ли ги вече? Ако не – запретнете ръкави и хайде на работа? Good luck!
Б-р-р-р!!! Тръпки да те побият. Я да се махаме бързо от това светоусещане, че малко болнаво...
Има нещо жалко, ужасно жалко в тази буря в чаша боза и то е, че вместо единиците хора и организации, които се опитват въпреки всичко да подкрепят кой както е способен някаква жива алтернативна арт-сцена у нас, предпочитат да влагат креативната си енергия в абсурдни спорове и скандали. Вместо да си дават сметка, че „необичайно голямата им публика” е тъжно малка и да работят за нейното увеличаване, предпочитат да се съдят за „кражба на публика”.  Вместо да разширяват полето, в което работят, предпочитат – като кучетата - да препикават границите му. На фона на цялата убогост на публичното пространство у нас, на фона на чалгата и простотията, в която тънем, на фона на липсата на разпознаване от страна на публичните институции на смисъла от съществуването на подобна арт-сцена, вместо малцината организации които все още имат енергия да продължават да работят да обединят усилия, вадят ножове.
Не искаме и няма да станем част от това. Животът е твърде кратък, за да си заслужава. Смисълът на това, което правим е другаде, не в четкането на личните ни Его-а. 

* Това заглавие е взаимствано от една голяма българска историчка, която преди години така определи шумните боричкания на „прогресивната част от академичната социологическа общност” срещу ръководството на БАН във връзка с едно назначение на директор на Института по социология. ]]>5/14/2010 12:00:00 AMДен на земята, за четиридесети пътhttp://www.redhouse-sofia.org/BlogItem.aspx?id=12За какво друго са международните дни на еди-какво-си, ако не за да накарат медиите да пишат и говорят по съоветната тема, а ние – да се замислим. Смятам себе си за „зелен човек”, в смисъл, че ми пука колко замърсена природа ще оставим на наследниците си и правя каквото е по силите ми да допринасям възможно най-малко за необратимото (май) отравяне на природата от хората... По принцип не обичам дните-на-еди-какво-си, но ето че по повод  40-тия поред  ден на земята (22 април) вестник "Ню Йорк Таймс" публикува една забавна критика отляво на природозащитното движение и неговите каузи     http://www.nytimes.com/2010/04/20/science/20tier.html
Авторът Джон Тирни доста убедително показва неадекватността на част от зелените каузи, видяни в историческата перспектива на 40-тина години. Накратко - преди да прегърнем каузи като забраната на ГМО, налагането на слънчевата и вятърногенерираната енергия като основна или пък забраната на атомната енергия, е хубаво да видим по-широкия научен контекст - технологичен, демографски, социален... Оказва се, че както в толкова много други области, и в темата за опазването на природата нещата са по-сложни, отколкото обикновено изглеждат. ]]>4/22/2010 12:00:00 AMЛари Лесиг пред италианския парламентhttp://www.redhouse-sofia.org/BlogItem.aspx?id=11В лекция пред италианския парламент на 11 март 2010  г. Лорънс Лесиг – американският юрист, известен с това, че спечели делото срещу Майкрософт на американската държава,  но още по-известен като създател на Creative Commons  лицензите, прави едно революционно предложение. В своя типичен лаконичен и аргументативен стил (наричан от мнозина „стилът „Лесиг”), Лесиг описва  лавината от креативност, аматьорски журнализъм (блоговете) и прозрачност на институциите, които Интернет отприщва; пораженията, които Интернет нанася на традиционната журналистика и арт-индустрии; и предлага решение, което заобикаля дилемата „или-или”.  Въпросът, казва той е не как да спрем креативността в Интернет, нито как да унищожим окончателно традиционните медии. Време е за публично финансиране на застрашените от развитието на Интернет аспекти от традиционната медия. Разследващата журналистика, например, е обществено благо, и затова трябва да бъде подпомагана от публични фондове. Твърде проблемно и нереалистично? Мнозина казваха това и за възможността да се създаде алтернатива на авторските права... Ето защо си струва да чуете тази лекция.
Между другото, Лари Лесиг споменава с хубави думи „Червената къща” в тази лекция... ]]>3/15/2010 12:00:00 AMГаля Борисова на 18 декември (петък), Червената къща http://www.redhouse-sofia.org/BlogItem.aspx?id=8Този месец ГАля Борисова ще има танцово представление за втори път в рамките на пореидцата „Все още има какво да се направи…”. Предвид на текущата важна среща в Копенхаген за климата на високо ниво на 18 декември (петък) от 20.00 ч. в Червена зала ще се състои второто тематично представление, посветено този път за климата...  Заглавието "Vip Dance Show" - само за познавачи на contemporary dance... отправя закачка към запознатите и незапознатите със стила на Галя, а обяснението - или Галина Борисова за възможностите на танца и за това дали той може да промени света...дава повече представа за диапазона на теми. Това е нейното второ представление от поредица от импровизации за глобалното затопляне, петролните войни, депресията, екологичните проекти и закона за пенсионирането.
Импровизацията и танцът са на Галина Борисова (България).
Без подкрепата на EU.
Продължителност: 50 мин.
Вход: 10 лв.

Билети можете да резервирайте от сайта на Червената къща онлайн тук.

Ето какво казва тя самата:

"Има неща, които са извън разума и съзнанието. Понякога те са по-определящи за промените на живота, хората и може би за промяната на самите нас. Иска ми се да вярвам, че едно от тези неща може да бъде и танцът. Колкото и на пръв поглед това да звучи абсурдно. Еретиците, опозиционерите, писателите, а може би и някои хореографи имат шанса да развалят установения ред според творческите си възможности. И аз най-искрено се надявам на това."

.... и няколко думи за нея.....
Галина Борисова е работила в различни страни и докоснала се до големите в съвременния танц, Галина вероятно е най-често споменаваното име в новата хореография. Свикнали сме с нейните силно експресивни спектакли, често пъти накъсани от доза импровизация. Тя учи класически танц 1976-1985 в София, след което специализира в Дрезден, Палука Шуле, 1987-89, Квебекски университет, 1995, Американски Танцов Фестивал, Дюк Университет, 1996, практика в Дънкан Център, Прага, 1997; получава първа световна награда за хореография - Холандия, 1998, Специализация в Международен обмен между композитори и хореографи в Royal Festival Hall, Лондон, 1999, Буто уъркшоп - Masaki Ivana 2001, Improvisation уъркшоп - Лиза Нелсън, САЩ, Марк Топкинс, Франция, 2002 и др. Осъществява повече от 20 самостоятелни проекта.
Работи с: Theatre Giljotin, Стокхолм, 2002, НБУ, Театрален департамент 1992-2005, Hippodrome Theatre, Флорида, 2001, Балет Арабеск, 2001, Grand Theatre, Холандия, 2000, 2003, Военен клуб, София, 1997, Дънкан Център, Прага, 1998, Театър Студио 4ХС, 1995. Със спектаклите “Моето куче харесва Рената” (2005) и “Хуанита Хилдегард Бо” (2004) Галина Борисова достига до най-интимните „отломки” на човешката душа, размива смислите, обърква кодовете за разгадаване на материала, който предлага, оставя публиката сама на себе си, иронично изследва кича, и  най- вече всичко това с невероятното и чувство за хумор.Галина Борисова работи с хореографи като Луиз Бедар, Канада, Мириам Ерве-Жил, Франция, Deja Donne company - Ленка Флори, Чехия, Симоне Сандрони, Италия, Елза Лимбах, Марк Тейлър, САЩ, Kubilai Khan Investigations, Франция и др. Нейни спектакли са представяни в Холандия - Амстердам, Aerodance фестивал, в Sophiensaele - Берлин, Duke University - Северна Каролина, Gtrand Theatre - Хронинген, Sylesian Dance - Полша, Dance Across Borders - Гьотеборг, Hippodrome Theatre - Гейнсвил, Theatre Giljotin - Стокхолм, Le Subsistances - Лион, Dance Theatre Workshop, Bard College - Ню Йорк и др. Преподава в Нов Български Университет от 1992 г. импровизация, както и е гост преподавател в Duncan Centre, Прага 1998. Нейни спектакли са представяни в Холандия - Амстердам, Aerodance фестивал, в Sophiensaele - Берлин, Duke University - Северна Каролина, Gtrand Theatre - Хронинген, Sylesian Dance - Полша, Dance Across Borders - Гьотеборг, Hippodrome Theatre - Гейнсвил, Theatre Giljotin - Стокхолм, Le Subsistances - Лион, Dance Theatre Workshop - Ню Йорк и др. През 2005 Галина Борисова е наградена със златен медал в Белград на фестивала в Земун за монодрама и соло изпълнител за нейното соло „Хуанита Хилдегар Бо”. Галина има редица публикации за съвременен танц, както и критики в различни вестници и специализирали списания, тя нарича себе си хореограф “мутант”.

Повече информация можете да прочетете и видите тук.

Не пропускайте и танцовия концерт на 19 декември - 13 хореографи, 25 танцьори, кратки хореографии на артисти от балет "Арабеск", Национална опера, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", Национално балетно Училище, Пловдив - танцова компания "Фрида", Нов Български Университет и други, които ще танцуват в Университетски театър "@ЛМА @ЛТЕР", Софийски Университет "Св. Климент Охридски", бул. Цар Освпободител 15. Входът е свободен, началото е 20.00 ч.

 ]]>12/9/2009 12:00:00 AM