|
Група „Фройдистко поле в България”, Нов български университет,
Издателство „Сиела” и Центърът за култура и дебат „Червената
къща” представят:
Странните
закони, които управляват нашето съществуване
публичната лекция на Даниел Роа „Странните закони, които управляват
нашето съществуване” е първа от поредица от четири лекции,
които Група „Фройдиско поле в България”, Нов български университет
и Центърът за култура и дебат „Червената къща” инициират,
за да представят съвременните тенденции и развития в Лаканианската
психоаналитична школа.
Първата лекция от поредицата представя и книгата на Жак
Лакан "Семейните комплекси",
издадена на български език от Издателство „Сиела”
(www.ciela.net).
Очаквайте още в поредицата:
28 ноември 2008 г.
"Аутизмът" – публична лекция на
Даниел Лакаде-Лабро
23 януари 2009 г.
"Можем ли да продължаваме да говорим за "умствена
изостаналост”?” – публична лекция на Жанвиев Клутур
27 март 2009 г.
"Два случая на модерни юноши" – публична
лекция на Силвен Макали
Биографична справка
Жак-Мари-Емил Лакан (известен като Жак Лакан, 13.04.1901-09.09.1981)
е френски психоаналитик, психиатър и лекар, който има забележителен
принос към световното психоаналитичното движение. Неговите
семинари, водени в Париж от 1953 до смъртта му през 1981 година,
повлияват по значим начин френската интелектуална мисъл от
60те и 70те на ХХ век и дават тласък на пост-структуралистката
интелектуална мисъл.
Идеите на Лакан са фокусирани и продължават концепциите на
Зигмунд Фройд за несъзнаваното, кастрацията, егото, идентификациите
и др. и се съсредоточават върху езика на субективността. Работата
на Лакан е интердисциплинарна, свързваща психоаналитичната
концепция и практика с културата, лингвистиката, философията,
математиката и други науки. Въпреки възприемането му като
противоречива и разделяща фигура, Лакан е широко четен и изучаван
в обучението по теория на критиката, литературата, литературознанието
и френската философия на ХХ век, като в не по-малка степен
повлиява и живата психоаналитична практика.
Повече информация за книгата:
"Семейните
комплекси" (Превод - Красимира Точева и
Асен Чаушев, превод на въведението на Жак-Ален Милер: Красимира
Точева и Теодора Павлова, научен редактор: Весела Банова,
Издателство „Сиела”, 2008 г., български език) е един от най-ранните
текстове на Лакан, който не е включен в известната и по-късно
издадена книга „Ръкописи” (Ecrits). Текстът, който е публикуван
за пръв път във “Френска енциклопедия” (1938 година), е възложен
на Лакан от Анри Валон (Henri Wallon). Истинското заглавие
на текста не е, както фигурира в „Енциклопедията” – „Семейството”,
а е съвсем друго - Семейните комплекси при формирането на
индивида. За епохата, в която е бил написан, е ставало дума
за една сензационна смесица от теорията за психичното развитие
и фройдистката клиника.
Текстът започва с въведение, в което се включва описание
на семейната институция във връзка с културната организация
на семейството при човека, психологическата наследственост,
биологичното родство и разглеждането на примитивното семейство
като една институция. Следва първа глава – Комплексът, конкретен
фактор на семейната психология, в която Лакан се спира на
едно общо определение на понятието комплекс, съпоставя комплексът
и инстинктът, както разглежда понятието комплекс според Фройд
и понятието за имаго. Нататък в текста Лакан разглежда подробно
Комплексът на отбиването в неговите аспекти като следствие
от спирането на кърменето, като психическа криза, имагото
на майчината гърда, екстероцептивната форма или човешкото
присъстиве, проприоцептивното задоволяване или устното приемане,
интероцептивното неразположение или имагото преди раждането.
Текстът продължава с развиване на темата за отбиването като
преждевременно съзряване, характерно за раждането, разглежда
майчиното чувство и апетитът към смъртта, връзката с дома
и носталгията по целостта.
Втората част, която е озаглавена Семейните комплекси в патологията
представлява едно резюме на фройдистка клиника, пресъздадено
с изключително майсторство. Този текст не ни дава възможност
да достигнем до онова, което учението на Лакан ще бъде. Дори
е осезаемо, че имаме работа с един млад психоаналитик и един
млад психиатър. Впрочем, това прави още по-ясна ориентацията
на Лакан, която му помага да се насочи правилно в тази афера
на несъзнаваното или на история на несъзнаваното. В същото
време, онова, което е най-отсъстващо в този текст, е самото
понятие за несъзнавано. Именно това е поразително. В този
текст със сигурност няма никаква теория за несъзнаваното.
Няма също така - със сигурност - никаква теория за психоаналитичната
практика. В случая сме свидетели на един Лакан, който все
още не е въвел в учението си нито метафората, нито метонимията
и, който, въпреки това, поставя от самото начало извън играта
чистия естествен инстинкт у човека, взимайки под внимание
единствено наблюдението, опита, психологията, антропологията
на времето. Това му е достатъчно, за да изключи още от самото
начало чистия инстинкт от онова, което се отнася до човека,
и да подчертае конструктивната инстанция на измерението, което
той нарича култура във всичко, което се отнася до човека.
Най-близкия текст до известния и основополагащ текст на Лакан
- Стадий на огледалото, е не този, който има в „Ръкописите”
(Ecrits), написан доста по-късно, а този, който се намира
в Семейните комплекси.
Във втора глава, Лакан разглежда комплексът на натрапването
и се спира на феномени като ревността и психичната идентификация,
имагото на другия, смисълът на първичното чувство за агресивност.
Тук е и текстът за стадия на огледалото заедно с нарцистичната
структура на Аз-а, драмата на ревността между Аз-а и другия
и условия и следствия от братството.
В третата глава, Лакан се спира на Едиповия комплекс като
въвежда схема на комплекса, обективните стойности на комплекса,
разглежда семейството според Фройд, кастрационния комплектс
и мита за отцеубийството.
Книгата „Семейните комплекси” се препоръчва на практикуващи
психолози, клинични психолози, психотерапевти, психоаналитици;
философи, семиотици, професионалисти от помагащите професии
– социални работници, педагози, възпитатели; артисти, изследователи
на културата, езика и др.; студенти от хуманитарни специалности
по психология, философия, културология, изкуства, семиотика,
социална работа, педагогика, социална педагогика и др.
3 октомври (петък) 2008, 19.00
ч.
Червена зала
На български и френски език, с превод на български език.
Вход: 2/1 лв.
Обратно към Лекции
|
