Обществено-политически програми // Дебати
Дебати | Кръгли маси | Лекции | Конференции


Паметникът пред НДК - какво да се прави?

дебат „за” и „против” запазването на рушащия се паметник, посветен на 1300 години от създаването на българската държава


С участието на Христо Друмев (генерален директор на Националния дворец на културата, учредител и председател на Управителния съвет на съюз "Произведено в България), арх. Тодор Булев (зам. председател на Управителния съвет на САБ), Лъчезар Бояджиев (визуален артист) и Петър Диков (главен архитект на София)

Модератор - Георги Лозанов

Повече информация за събитието:


Паметникът "1300 години България" бе открит през ноември 1981 г. Той е дело на творчески колектив с ръководител проф. Крум Дамянов и пресъздава най-важните моменти от историята на Първото българско царство от Аспарух до Симеон.
От няколко месеца в София тече интригуваща дискусия за паметника пред НДК. От него падат метални повърхности и обикновени плочки, територията около него е формално затворена, но често използвана за спонтанна тоалетна, а потребителите на зеленото пространство, ако не са качени на скейтбордове, а разхождат малки деца, съвсем съзнателно избягват близостта с монумента поради риск от падащи обекти.
Първоначално общината в лицето на кмета Бойко Борисов се обяви за разрушаване на паметника заради окаяното му сътояние и заради рушенето, което е опасно за хората. От Съюза на архитектите в България и от Съюза на българските художници категорично настояват за запазване на паметника "1300 години България" пред НДК в столицата. Той трябва да бъде възстановен и обновен от неговите автори. Това е най-правилното решение и израз на цивилизовано отношение към миналото и на културната зрялост на обществото, заявиха шефове на двата съюза на специална пресконференция в края на май 2008 г.
Министерството на културата реагира като обвини общината, че не иска да се погрижи за общинската собственост, каквато се явява терена земя под паметника и създаде инициативен комитет за запазването и реставрирането на паметника. Неговите създатели - архитект Атанас Агура и скулторът Валентин Старчев - припомниха по медиите, че още навремето властите са бързали за откриването на честванията на 1300 годишнината от създаването на българската държава – помпозно и по социалистически, и не е чудно, че много бързо започват разрушителните процеси в паметника – при некачествените материали, и недоизпипаната строителна работа. Припомниха и това, че загрижени за патоса на честванията, вероятно инициаторите са пропуснали и в пълнота да решат въпроса със собствеността на въпросния монумент.
Интелектуалци и свободни артисти започнаха проекти за „снимка за спомен”, както и дисусия за съдбата на паметника – да го пазим ли като символ на рушащия се комунизъм, или да се сбогуваме с него, защото и без това рухва, и да използваме освободеното пространство за паркови цели при недостига на публични зелени места в центъра на София.
За цената на спомените, съдбата на соц-символите и убранизиращото се пространство ще е дебатът, обединен от винаги актуалния въпрос „Какво да се прави?”.




В рамките на проекта „Следа“на асоциация „Аршинеф“ (Лион, Франция) и колектива „Имаж -А-Мо“ (Париж, Франция).

24 октомври (петък) 2008, 19.00ч.
Червена зала
На български език.
Вход: 2/1 лв.


обратно към Дебати