Паметникът пред НДК - какво
да се прави?
дебат „за” и „против” запазването на рушащия се паметник,
посветен на 1300 години от създаването на българската държава

С участието на Христо Друмев (генерален директор на Националния
дворец на културата, учредител и председател на Управителния
съвет на съюз "Произведено в България), арх. Тодор Булев
(зам. председател на Управителния съвет на САБ), Лъчезар Бояджиев
(визуален артист) и Петър Диков (главен архитект на София)
Модератор - Георги Лозанов
Повече информация за събитието:
Паметникът "1300 години България" бе открит
през ноември 1981 г. Той е дело на творчески колектив с ръководител
проф. Крум Дамянов и пресъздава най-важните моменти от историята
на Първото българско царство от Аспарух до Симеон.
От няколко месеца в София тече интригуваща дискусия за паметника
пред НДК. От него падат метални повърхности и обикновени плочки,
територията около него е формално затворена, но често използвана
за спонтанна тоалетна, а потребителите на зеленото пространство,
ако не са качени на скейтбордове, а разхождат малки деца,
съвсем съзнателно избягват близостта с монумента поради риск
от падащи обекти.
Първоначално общината в лицето на кмета Бойко Борисов се обяви
за разрушаване на паметника заради окаяното му сътояние и
заради рушенето, което е опасно за хората. От Съюза на архитектите
в България и от Съюза на българските художници категорично
настояват за запазване на паметника "1300 години България"
пред НДК в столицата. Той трябва да бъде възстановен и обновен
от неговите автори. Това е най-правилното решение и израз
на цивилизовано отношение към миналото и на културната зрялост
на обществото, заявиха шефове на двата съюза на специална
пресконференция в края на май 2008 г.
Министерството на културата реагира като обвини общината,
че не иска да се погрижи за общинската собственост, каквато
се явява терена земя под паметника и създаде инициативен комитет
за запазването и реставрирането на паметника. Неговите създатели
- архитект Атанас Агура и скулторът Валентин Старчев - припомниха
по медиите, че още навремето властите са бързали за откриването
на честванията на 1300 годишнината от създаването на българската
държава – помпозно и по социалистически, и не е чудно, че
много бързо започват разрушителните процеси в паметника –
при некачествените материали, и недоизпипаната строителна
работа. Припомниха и това, че загрижени за патоса на честванията,
вероятно инициаторите са пропуснали и в пълнота да решат въпроса
със собствеността на въпросния монумент.
Интелектуалци и свободни артисти започнаха проекти за „снимка
за спомен”, както и дисусия за съдбата на паметника – да го
пазим ли като символ на рушащия се комунизъм, или да се сбогуваме
с него, защото и без това рухва, и да използваме освободеното
пространство за паркови цели при недостига на публични зелени
места в центъра на София.
За цената на спомените, съдбата на соц-символите и убранизиращото
се пространство ще е дебатът, обединен от винаги актуалния
въпрос „Какво да се прави?”.
В рамките на проекта „Следа“на асоциация „Аршинеф“ (Лион,
Франция) и колектива „Имаж -А-Мо“ (Париж, Франция).
24 октомври (петък) 2008, 19.00ч.
Червена зала
На български език.
Вход: 2/1 лв.
обратно към Дебати
|