Сградата

Кой е Андрей Николов?

Андрей Николов е роден във Враца през 1878 година. През 1896 г. постъпва в рисувалното училище в София, в класа на Б. Шац. По-късно продължава учението си в Париж, където заминава с държавна стипендия. През 1914 година, след приключването на обучението си в Париж се установява в Рим, където бързо се интегрира в творческия кръг около Свободната художествена академия. Любопитно е, че първоначално Андрей Николов е командирован в Рим, за да наблюдава приготовлението на клишетата за гербови марки, поръчани от българската държава. Избухването на Първата световна война обаче става причина командировката му в Рим да бъде продължена чак до 1919 г. След 1919 г. Андрей Николов остава в Рим на собствени разноски до 1927 г.

От 1915 до 1926 г. Андрей Николов редовно излага творбите си в годишната римска изложба, през 1922 г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, Жорж Нурижан, скулптурът Арнолдо Дзоки. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков.

През 1919 година, на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, Александър Стамболийски посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. "Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време" - увещава го Стамболийски. През 1921-22 г. Николов извайва бюст на Стамболийски, а по-късно, през 1927 се завръща в България.

Многобройно и разнообразно е скулптурното наследство на Андрей Николов - сред най-познатите му творби са "Торс", "Дух и материя", "Майчина целувка", "Майчина гръд", портретните бюстове на Ив. Мърквичка, Ал. Балабанов, Ст. Михайловски, Кирил Христов, лъвът пред паметника на незнайния войн в София и др. Като професор в Художествената академия в София от 1931 до 1940 година той успява да съвдаде своя школа и да възпита последователи на изящния си стил на ваяне.

С цялостното си творчество Андрей Николов хвърля мост между европейската скулптурна традиция (в духа на Роден) и българската модерна скулптура на двадесетия век. Той е един европеец от голям мащаб, който с живота и творчеството си приближава България към сърцето на Европа.

top