След дебюта със стихосбирката "Ябълка" /спечелила наградата "Южна Пролет"/, във втората си книга Николай Атанасов търси органичното единство на форма и съдържание в стихотворения, чието писане граничи със скулптурата.
Двуизмерната изобразителност на Конкретната поезия е само отправна точка за този проект, която авторът често преодолява с внимателен подбор на фигури и тропи, за да постигне по-динамична телесност на текстовете си. Така историите за насилието оказват своя груб натиск върху самия синтаксис; издълбават отпечатъците си върху стихосложението и върху езика. И в процеса на органичното си развитие, много от стихотворенията сякаш оживяват - те плуват, преследват плячка, въртят се в кръг като вещиците, вкореняват се, заплитат се в пашкул, разтичат се, дишат.
нe знaм кaквo e
дa тe oбичaм oбичaм дa си мисля
чe тe oбичaм oбичaм дa съм влюбeн в oбичaнeтo
нe знaм кaквo e дa мe oбичaш oбичaм
дa ми пoвтaряш чe мe oбичaш oбичaм
дa oбичaш дa вярвaш чe мe oбичaш
oбичaмe дa си мислим чe сe oбичaмe
oбичaмe дa сe вкoпчвaмe в oбичaнeтo
дa прeгръщaмe дa притискaмe
дa нe изпуснeм
дa нe скъсaмe сaтeнeнaтa
пaяжинa
любoвтa дa нe
избягa