Център за култура и дебат “Червената къща”

9-11 ноември (понеделник-сряда) 2009
Червена зала, зала „Безименна”, зала „Гъливер”, зала „Пеша Николова“
Центърът за култура и дебат „Червената къща” представя:
Светлини и сенки от социализма – 20 години по-късно
Мини-фестивал от две фотографски изложби и два документални филма в две различни граматически времена - „Тогава” и „Сега”, в една освободена от предразсъдъци дискусия.
През ноември 1989 г. падат Берлинската стена и Тодор Живков. Днес, двадесет години по-късно, ние няма да разискваме дали „Преходът“ – термин превърнат в клише - е завършил, или изобщо не е започвал. Вместо това се опитваме да хвърлим светлина върху образите на социалистическото минало, да възкресим забравени сенки и да се запитаме дали говорим за спомени, останали някъде далеч назад във времето, или за преживявания, които осмислят и битките на днешния ден…

Повече информация за героите от филма:
Зейнеп Ибрахимова Зафер e окончателно изгонена през февруари 1989 г, след като цялото й семейство е изселено още след драматичното преименуване в Родопите през 1972 г. от с. Корница в Североизточна България. Намираме я за кратко в Истанбул, на път от Анкара където е доцент по българска и руска литература в университета.
Сабри Искендер е изхвърлен от НРБ няколко месеца преди т.нар. „голяма екскурзия”, въпреки че отказва да вземе паспорта, който му дават комунистическите власти, защото е с фалшиво, чуждо, не неговото име. Зад гърба му вече има следствени арести в Сливен, разпити на Развигор, два пъти изселване в с.Камено поле, Белене, опит за бягство зад граница и …килия в Старозагорския затвор. Намираме го на път към миналото и към един заровен скришен документ на Демократическата лига за правата на човека.
Авни Велиев живее в Истанбул и… все още в страшните си спомени от затвора и от Белене. И на въпроса дали се е подигравал с режима когато създава Турската маркистко-ленинска партия по времето на късния социализъм отговаря с дълъг….смях.
Ердинч Кюпчу е син на големия бургаския поет Реджеп Кюпчу. В Истанбул чуваме как произнася своето стихотворение „Черно” писано някога в български затвор…
Метин Сейт не успява да вземе последната си година в гимназията в Силистра когато семейството му е принудено да напусне НРБ. Той е нашият водач в приключението да откриваме значението зад думите. Като думата „гьочмен” (gocmen)…
Севнур Озтюрк… е жена, която не се страхува да прави бизнес в свят на мъже, а на стената в ресторанта й „Лебед” в Истанбул до десетолевката с лика на Георги Димитров грее лика на Ататюрк.
Севди е била съвсем малка. Ученичка. Още си спомня как се е почувствала на един особен „Трети март”…
Сюлейман Тюрксюз в Бурса не се страхува, че внуците му си играят с дървената табакера направена в Белене. С кибритени клечки върху нея е написана датата – на излизането….от Белене…
Това са само част от героите на този странен пъзел, 20 години по-късно.