|
|
|
Събития - Гьочмен - Да прекрачиш границата
 |
9-11 ноември (понеделник-сряда) 2009
Червена зала, зала „Безименна”, зала „Гъливер”, зала „Пеша Николова“ Центърът за култура и дебат „Червената къща” представя: Светлини и сенки от социализма – 20 години по-късно
11 ноември (сряда) 2009, 19.00 ч. – премиера Червена зала Гьочмен - Да прекрачиш границата (документален, автори: Ирина Недева, Даниела Горчева и Андрей Гетов; Оператор: Любен Бързаков; Продуцент: фондация „Гъливер клиринг хауз” (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”, 2009 г.)) Прожекция, последвана от обсъждане с участници и автори. Отвъд границата – не само между територии, пространства и държави, но и отвъд границата на поносимото. Това са само част от героите на едно пътуване през българо-турската граница, 20 години по-късно. Модератор на вечерта: Стефан Кръстев Снимки с висока резолюция можете да изтеглите оттук. На български език. „Светлини и сенки от социализма – 20 години по-късно” се осъществява с подкрепата на Фондация „Америка за България”. Вход: 2/1 лв.
9-11 ноември (понеделник-сряда) 2009
Червена зала, зала „Безименна”, зала „Гъливер”, зала „Пеша Николова“ Центърът за култура и дебат „Червената къща” представя: Светлини и сенки от социализма – 20 години по-късно Мини-фестивал от две фотографски изложби и два документални филма в две различни граматически времена - „Тогава” и „Сега”, в една освободена от предразсъдъци дискусия. През ноември 1989 г. падат Берлинската стена и Тодор Живков. Днес, двадесет години по-късно, ние няма да разискваме дали „Преходът“ – термин превърнат в клише - е завършил, или изобщо не е започвал. Вместо това се опитваме да хвърлим светлина върху образите на социалистическото минало, да възкресим забравени сенки и да се запитаме дали говорим за спомени, останали някъде далеч назад във времето, или за преживявания, които осмислят и битките на днешния ден…
Повече информация за героите от филма: Зейнеп Ибрахимова Зафер e окончателно изгонена през февруари 1989 г, след като цялото й семейство е изселено още след драматичното преименуване в Родопите през 1972 г. от с. Корница в Североизточна България. Намираме я за кратко в Истанбул, на път от Анкара където е доцент по българска и руска литература в университета. Сабри Искендер е изхвърлен от НРБ няколко месеца преди т.нар. „голяма екскурзия”, въпреки че отказва да вземе паспорта, който му дават комунистическите власти, защото е с фалшиво, чуждо, не неговото име. Зад гърба му вече има следствени арести в Сливен, разпити на Развигор, два пъти изселване в с.Камено поле, Белене, опит за бягство зад граница и …килия в Старозагорския затвор. Намираме го на път към миналото и към един заровен скришен документ на Демократическата лига за правата на човека. Авни Велиев живее в Истанбул и… все още в страшните си спомени от затвора и от Белене. И на въпроса дали се е подигравал с режима когато създава Турската маркистко-ленинска партия по времето на късния социализъм отговаря с дълъг….смях. Ердинч Кюпчу е син на големия бургаския поет Реджеп Кюпчу. В Истанбул чуваме как произнася своето стихотворение „Черно” писано някога в български затвор… Метин Сейт не успява да вземе последната си година в гимназията в Силистра когато семейството му е принудено да напусне НРБ. Той е нашият водач в приключението да откриваме значението зад думите. Като думата „гьочмен” (gocmen)… Севнур Озтюрк… е жена, която не се страхува да прави бизнес в свят на мъже, а на стената в ресторанта й „Лебед” в Истанбул до десетолевката с лика на Георги Димитров грее лика на Ататюрк. Севди е била съвсем малка. Ученичка. Още си спомня как се е почувствала на един особен „Трети март”… Сюлейман Тюрксюз в Бурса не се страхува, че внуците му си играят с дървената табакера направена в Белене. С кибритени клечки върху нея е написана датата – на излизането….от Белене… Това са само част от героите на този странен пъзел, 20 години по-късно.
| |
|
|
**При заплащане чрез E-Pay се удържат следните такси:
- С дебитна карта Maestro: БЕЗПЛАТНО
- С карта Visa Electron ***, издадена от българска банка: 0.65 % от сумата
- С карта Visa/MasterCard, издадена от българска банка: 0.95 % от сумата
- С карта Visa/Visa Electron/MasterCard, издадена от чужда банка: 2.9% от сумата
Забележки: *** Плащане към регистрирани търговци с карти VISA Electron, издадени
от Централна кооперативна банка (номерът на картата, започва с 421634),
Юнионбанк (413889), ПроКредит Банк (България) (426082, 407810), Стопанска и
инвестиционна банка (487098, 487099), ТБ Алианц България (424982), Уникредит
Булбанк (488000) - БЕЗПЛАТНО
Банката - издател на картата може да начислява такса за всяка операция с карта.
Допълнителна информация може да се получи от банката.
|
Обратно към календар
|
|
|
|
|
|