Програми
Обществено-политически програми
Дебати
Публични лекции
Конференции
ВG мрежа за граждански диалог
Текущи проекти
 
Програми за изкуство и култура
Театър, музика, танц
Визуални изкуства
Филми
Литература
Текущи проекти
 
Социални и образователни програми
Артистични психо-
  социални практики
Менторска програма за подкрепа на деца и семейства в общността и превенция на отпадането от училище
Текущи проекти
Осъществени проекти
 
И още
Андрей Николов
Вашето събитие с „Червената къща"
Обяви
 
 
Контакт
Блог - Какви да бъдат политиките към неграмотността?/ Обобщение на дебата
Полина Славчева
08.12.2016
Какви да бъдат политиките към неграмотността?/ Обобщение на дебата

На 7  декември от 18:30 в Центърът за култура и дебат „Червената къща” се състоя дебатът „Какви да бъдат политиките към неграмотността? Какви са алтернативите на стипендиите за ромски ученици?, организиран в сътрудничество с Френския институт.

За участие бяха поканени Паскал Муро, директор на Френския лицей „Виктор Юго”, социологът Алексей Пампоров, Огнян Исаев, представител на Ромски образователен фонд, предложил инициативата за отпускане на 600 стипендии на ромски гимназисти, и Миладина Монова, антрополог. Модератор на дискусията беше журналистът Ирина Недева.

Предлагаме ви обобщение на изказванията на участниците.

Паскал Муро

Директорът на Френския лицей „Виктор Юго” разказа какво можем да научим от модела за интеграция на Франция, където не се използва понятието „малцинства”. Муро ракзказа за политиките за интеграция на малцинствата и икономически изостаналите райони във Франция от 19 век насам:

- След края на Втората френска империя (1852 to 1870), Третата френска република (1870 –1940) прави държавното образование безплатно, задължително и светско със закон, гласуван 1881-1882. Така то спира да бъде под контрола на католическите конгрегации. Тогава започва и строенето на ново чувство за националана идентичност, в което важна роля играят задължителното образование и военна служба, както и строежът на инфраструктура в отдалечените места. По това време Франция е предимно аграрна нация, а задължителното обучение отнемало децата от семействата на родителите им, които имали нужда от тях като работна ръка. Налагало се полицията да се намесва и да следи за спазването на закона.

- През 1918 държавата въвежда политики за парична компенсация на родителите, които се изплащали според броя на децата в семейството – така едновременно с подкрепата на семействата се стимулирала и раждаемостта – което било особено важно за Франция след двете световни войни.

- След голямата икономическа криза във Франция след края на Първата световна война (около 1929-1938) премията за родители започва повсеместно да се прилага из Франция от всички предприятия (до този момент изплащането на суми от предприятията било пожелателно и засягало само част от страната).

- Премиите, които родителите получавали, по-късно било обвързани и с постоянно посещение на училище от децата им.

- Духът на промените в образованието от Третата република се запазва по-късно и в процеса на интеграция на малцинствата на Франция .
Муро има опит в прогимназия за деца на възраст 12-16 години, в която се обучават деца с неуседнал начин на живот, или „пътуващи хора”, както Франция нарича ромските общности. (бел. ред.: те наброяват между 350 000 и 400 000 души. От тях 100 000 души пътуват през цялата година от едно място на друго).

- Изработването на добри образователни стратегии за ромите трябва да стъпи на разбирането, че исторически ромите не се чувстват въвлечени в образователния процес. Затова във Франция в момента функционират подвижни училища (бел. ред.: обикновено по гражданска инициатива), които следват пътя на „пътуващите хора”. Създават се и възможности ромите да започнат да водят уседнал начин на живот с изграждането на достойни за живеене места.

- Важно е учителите в ромските класове да обясняват на „путуващите ученици” какво е да си ученик, какво предствлява часовото разписание, защото повечето от тях от малки не са посещавали училища и не знаят да четат, пишат и смятат – а това е една от основните предпоставки за изграждане на индивидуална свобода.

- Един от най-трудните процеси е изграждането на доверие между училището и семейството. Без него, обаче, нищо не може да се случи. Основен страх на родителите е, че децата им ще изгубят своята идентичност.

- Създаването на специални класове за „пътуващите хора” поддържа комунитаризма, тоест капсулираността на тази общност, но пък прави възможно запазването на културата им, което е важно за тях.

- Друго основно предимство на специалните класове е, че наистина постигат напредък. Много деца на 16 години (в края на обучението в колежа) сприрали да ходят на училище, а и дотогава ходели само от задължение, но други си тръгвали със сълзи.

- „Не трябва да се бърза с проектите за приобщаване на малцинствата. Аз залагах на тези ученици, които се просълзяваха” – каза Муро.

- Тази система дала възможност за размисъл на педагозите и социолоците за това как да се съобразяват с културата на различните малцинства в процеса на придвижването им към общите ценности на държавата. На тази база вече –съобразяването с различната култура – може да се изгражда обща идентичност.

Ирина Недева, журналист

Модераторът на дискусията изтъкна два интересни елемента от опита на Франция, свързани с българския опит:

- намесата на полицията, която е била нужна, за да се спази закона за задължително образование; в България образованието също е задължително по конституция, но държавата не прави достатъчно, за да осигури спазването на този закон. 

- не можем да очакваме работата по интеграцията на малцинствата да даде резултати бързо.

Огнян Исаев

Исаев е координатор за България на международния Ромски образователен фонд (Roma Education Fund), който инициира проекта за подкрепа на ромски ученици за успешно завършване на гимназия чрез отпускане на стипендии и осигурява 60% от финансирането. Той е ром от град Върбица. Вече повече от десет години работи по младежки социални програми и инициативи в областта на гражданското образование, общностно развитие и човешките права

Предложеният инструмент за насърчаване на ромските малцинства беше подложен на силна медийна и обществна критика. В резултат държавата до голяма степен отстъпи от подкрепата си за проекта, но той продължава.

Ето думите на Исаев:

- Подготовката на проекта започна преди повече от 2 години с МОН в контекста на съществуващите документи за интеграция на малцинствата и ромите, като Директива на ЕС за равенството между расите и Националната стратегия на Република България за интегриране на ромите (2012-2020).

- Моделът, който в следващите 2 години ще бъде приложен в България, дава добри резултати в Сърбия (където се прилага над 5 г.) и Македоня (прилага се над 6 г). Въпреки краткото време, за което е планиран, той ще даде позитивен резултат и занапред.

- Защо стимулираме ученици с успех 3.5? Това беше една от основните критики към инструмента, но това е само долният праг, под който те не могат да получат стипендия. Класирането ще е на базата на няколко критерия: 50% от получените от учениците точки ще зависят от успеха им в училище; 30% - от социалния им статус; 20% от мотивацията им, изложена в мотивационно писмо.

- Най-силната част на модела е, че предлага ментор като допълнителна подкрепа за учениците. Стипендиите са само начин да бъдат привлечени учениците да кандидатстват, за да получат професионална подкрепа за развитие, което е много по-важно.

- Защо стипендиите ще се отпускат само на роми, при положение, че има и други социално слаби ученици? Според българския Закон за защита от дискриминацията и Директива на ЕС за равенството между расите позитивните мерки за подкрепа на хора в неравностойно положение на основание пол, раса, етнос, т.н., не представляват дискриминация.

Алексей Пампоров, социолог

- Отпадането на ученици в България се случва основно в 5-8 клас, а не в гимназиите. Това важи за всички ученици. Фокусът трябва да е към друга възрастова група. От ромските деца също 90% отпадат преди да стигнат средно образование, тъй като не получават подкрепа да завършат, родителите им не са образовани, нямат средства за учебници и не разбират учебния материал – средното образование в България като цяло е неефективно, не само когато става въпрос за ромските деца. 

-  Трябва да се инвестира много рано, от 3-годишна възраст, в децата в риск от отпадане, да се въведат извънредни езикови курсове, възможности за вечерно образование за по-големите, смесени класове, които обучават едновременно децата и родителите им. Подобни мерки съществуват в Лил и Страсбург.

- Проблемът с отпадането на ученици от гимназиалните класове засяга не само ромските деца; в риск от отпадане на тази възраст са 14% от всички деца в България; инструментът ще засегне изключително малка част от тези ученици: 600 стипендии –това са 0,2% от записаните се през учебната 2015/2016 г. в гимназии около 260 хил. ученика.

- Трябва да бъдат въведени мерки за борба с бедността – социално слабите ученици да получават облекло, транспорт, учебници. Тези 60 лева не могат да се раздават безотчетно; детето може да ги даде на всеки, но не и за помагала

- Относно менторството на ромските деца, получили стипендии: в България има 300,000 ромски деца. Не е реалистично да има ментор за всяко, защото държавата няма такъв капацитет. От тази гледна точка, това не може да бъде модел за ефективна държавна политика.

- Ромският образователен фонд може да раздаде 300- 600-1000 стипендии, но ако средствата идват единствено от Ромския образователен фонд, който е частен, и не е ангажиран държавният бюджет и българските експерти. А в момента са ангажирани МОН и Центърът за образователна интеграция на децата и учениците от етническите малцинства. 

- Аз бих застъпил да се дават стипендии на деца с тройки, но за шестици в 12-и клас за отличен успех е абсурдно да има финансиране от държавата, защото тези ученици явно вече получават нужната подкрепа (бел.ред. Пампоров намекна, че успехите на модела на Ромския образователен фонд се дължат на това, че поощряване получават вече успешни ученици).

- Ако мислим за ромите като такива и имаме инструменти специално за тях никога няма да преодолеем предразсъдъците

- Пампоров цитира Националната стратегия за интеграция на ромите за 2012-2020, според  която ром е човек, който се самоопределя като такъв или гражданин в сходна ситуация, който околното население определя като ром.

Миладина Монова, антрополог

- Чуха се нападки и изисквания към една частна фондация - Ромския образователен фонд, но не може да бъде разпъван на кръст един представител на гражданското общество в отсъствието на действителния отговорник за решаването на проблема – държавата.

- На практика МОН яхна една частна самоинициатива, присвои я символично, а когато същата беше атакувана се отърси от нея и отстъпи на крайно десния популизъм. Така Ромският образователен фонд се озова сам в каузата си.

- Напълно неприемливо е за една държавна институция като МОН да опредля ученика едновременно като източник и решение на проблема, независимо от расовата определеност.  В основата си тази политика е наивно  индивидуалистична и порочно материалистична: Ако се дадат пари на детето, то ще бъде мотивирано да учи. И обратното: ако детето не учи ще му вземат парите.

- Искам да цитирам тезата на Ваня Григорова, председател на сдружение „Солидарна България“: „ Бедността е в основата на проблема.”

- Стои въпросът как ще разграничаваме учениците. Аз също мога да поискам да се самоопределя като ром, за да получа такава стипендия, ако съм в ситуация на екстремна бедност. По някакъв начин трябва да се разграничи езикът.

- Има крещяща нужда от нов социален договор, който да се изразява в конкретни политики във всички области и то на ниво домакинство, а не на ниво дете или безработен, защото проблемът с отпадането от училище е комплексен: икономически, социален и т.н.  Няма как една частна фондация да го разреши.

Коментари и въпроси от публиката

- Според доц. Михаил Иванов проблемът е в гетата, а не толкова в бедността и не е ясно как предложеният модел ще се справи с гетата.

- Доц. Михаил Иванов попита Муро как Франция е разрешила проблема със самоопределянето (в кв. Стоилпиново, например, голяма част от ромите се самоопределят като турци). Отговорът на Муро е, че държавата гледа на децата като деца, а не лица, които принадлежат към определена група: имигрантска, етническа или друга, дори ако са нелегални, защото има разбиране на национално ниво, че трябва да се работи за просперитета на нацията. Ако България не въведе правилни политики, то стои въпросът след няколко десетилетия до каква степен в България ще се говори български.

- Миладина Монова: Въпросът е къде в България има служители, които ще се идентифицират с интересите на нацията. У нас вече има институтционална сегрегация на всички нива в администрацията. За едно ромско семейство е изключително трудно да търси работа. Във Франция също е трудно да търсиш работа с арабско име, но има институции, които помагат.

- Миладина Монова: във Франция има политики за малцинствата, но няма юридически признати малцинства.

- Ирина Недева: даването на стипендии на ученици, които се самоопреелят като роми насърчава чувството за ромска идентичност. В това няма нищо лошо, но стои въпросът дали това решава проблема с всеобщата неграмотност. Има несъответствие между цел и средства.

- Паскал Муро: Моделът на Франция е да произведе една идентичност: френска; моделът на САЩ е да култивира различията. Въпросът е какъв е моделът на България? И това е един философски въпрос.


Коментари
Добавете коментар
Име
Коментар
Въведете код за сигурност
Captcha
Информацията, аудио и видео съдържанието на този сайт са публикувани от Центъра за култура и дебат”Червената къща” под Криейтив Комънс лиценз.  Имате право да ги публикувате безплатно с изрично позоваване на източника, спазвайки тези инструкции. Ако сте университетски преподавател е желателно вашият факултет да направи дарение. За използване с комерсиална цел от страна на медии, моля свържете се с нас за официално разрешение и тарифи.
  Designed by Cog Graphics  Powered by Ermena